Принцесата със сребърните пантофки

Как ми липсват косите ти златни, усмивките ти приятни и

сиянието на лицето с което изпълваш ми  сърцето,

незабравимите ти устни – страстни, страстни и опастни и

погледа ти горещ след който настава в мен пещ. Ти си моята

мечта, моят сън, ти си реалността дълбоко в дъното на моята

душа и сърце, а като те няма викам, крещя, побърквам се

олеле – непрекъснато пред мен си ти, а докато се осъзная и

изчезваш, осъзнавам привидяло ми се е, и за миг разбирам

искало ми се е, плод на въображение, а реалността – мъчение.

Няма те тишина, само споменът за теб ме крепи сега и искам

да затворя аз очи, но няма те – боли, не ме оставяш намира

Мира – надали, няма за мен спасение, това е то любовно

поведение. Длъжен да приема тази орисия, не знам как да се

отърва от твоята магия, в главата ми пълна олелия-голяма

бъркотия, но само я усещам не виждам нищо освен теб, в моето

съзнание ти си най-красивото създание,какъв е този мой

късмет, постоянно мисля аз за теб, мисъл след мисъл след

мисъл навред, коя от коя по-напред. Твоето обаяние опиянило

ме е, моето страдание обградило ме е и не ще да пуска, все

едно някой над мене тръска, а ти си пепелта, и в мислите ми

влизаш с лекота и ги гушкаш и изпълваш всяка празнота в

моите сетива и не пускаш, съзнанието ми цяло обръщаш и

другите ми мисли не връщаш, и така в един момент обладала си

ме от пети до глава – целия. И дали е съдба не знам, но това

е любовта в плам/със сигурност знам и следващия момент същия

е, а момента след него не се различава по нищо освен това,

че една сълза ми напомня липсата, липсата на нежните ти

ръце, липсата на начина по който ме гледаше, липсата на

топлината която изпълваше моето сърце – до горе и отгоре,

липсата на Мира, която сега не ме оставя намира. И изход от

тази ситуация няма засега, любовта ми към теб голяма е,

потъвам пак в дълбочина ,да разсъждавам за теб и същността

която прави те толкова красива и свята за мен жена, за

вътрешността с която ти ме облада, и за начина по който ме

накара да разбера, че греша за много неща, и да осъзная

моята слепота.

This entry was posted in Uncategorized. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s